Loading

Днес християнската цръква почита Свети преподобни Максим Изповедник

Преподобни Максим Изповедник се родил около 580 г. в Константинопол в знатно семейство. Получил прекрасно образование и с особена любов изучавал философия. Този знаменит църковен труженик бил най-могъщият философски ум на Изтока в своето време. Бил дълбок познавач на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна слава през цялата църковната история е изградена върху неуморимата му и енергична борба срещу монотелската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля – Божествената и която представлявала лукаво видоизменение на осъденото от Църквата монофизитство. И двете ереси последователно се стремели да изтръгнат от понятието за Христос Неговото човешко начало и по този начин стигали до сриване на самите основи на християнството като богочовешка религия.

Монотелитската ерес била създадена от император Ираклий (611–641 г.) и Константинополския патриарх Сергий (610–638 г.) при противодействието на римския папа св. Мартин и на Йерусалимския патриарх св. Софроний (560 - 638 г.). Св. преподобни Максим, който поради знатния си произход и блестящо образование заемал високата длъжност императорски секретар, веднага напуснал длъжността си след излизането на благоприятния за новата ерес указ и се отдалечил от двореца. Постъпил в уединената Хризополска обител до Халкидон, където процъфтявало любомъдрието (цялостен психотелесен стремеж към философията, постиган в аскетическо усамотение, бел. ред.). Неговият силно смирен подвиг му спечелил уважението на братята и те против волята му го избрали за игумен, но поради смирение той не приел свещен сан и си останал обикновен монах. Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от тогава неговият живот станал неразривно свързан с историята на църковно-догматическата борба против монотелитите.

От Константинопол св. Максим се отправил на Запад и пътят му за там бил дълъг и труден. Известно време той бил и на остров Крит, където спорил с тамошната монофизитска партия.

В края на 30-те години от VII в. той живял в Александрия и другаде в Египет. Едва в началото на 40-те години той вече е в латинска Африка (Картаген), където по това време се били прехвърлили монотелитските размирици. Св. Максим организирал православното противодействие там. Всички жители на Африка и на близките острови го почитали като свой наставник и водач. Видно е, че преподобният пътешествувал много из страната, бил във връзка с епископите, водил обширна преписка. Главно събитие през този африкански период от живота на преподобни Максим бил диспутът му с Константинополския патриарх Пир, който дейно разпространявал ереста. В този картагенски спор доводите и красноречието на св. Максим увлекли и самия Пир, който се отказал за известно време от монотелитското си увлечение, но по-сетне страхът от гонение го заставил да се отрече наново от православието. Св. Максим и в Рим се ползувал с голямо влияние и почит.

Спорът на светеца с Пир през 645 г. дал повод за свикване на няколко епископски събори, които заедно с Латеранския събор (649 г.) на папа Мартин I (649–653 г.) излезли с ясни и решителни постановления за неслитната богочовешка двойност на природните воли и действия в Христос. Решенията на Латеранския събор със съответното послание на православния папа Мартин били разпратени навсякъде до християните. Обаче защитниците на православието претърпели сурово наказание като непокоряващи се на царската воля. С военна принуда папа Мартин бил отведен през 653 г. в Константинопол и след прибързан съд бил изпратен на заточение, където и починал. Едновременно отвлечен бил и св. Максим. В Константиопол той бил съден като държавен престъпник, смущаващ църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът кротко приключил:

– Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за престъпления, които не съм извършил! Нека чрез това се умият волните ми прегрешения!

Светските защитници на ереста – императорът и дворцовите сановници – се озлобявали, че преп. Максим твърдо отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и настойчиво те спорили с него, и когато той все пак се оказал непреклонен, била издадена присъда за изгнание в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местили от един затвор в друг.

През 662 г. преподобни Максим отново бил подложен на кървави изтезания в Константинопол, като най-накрая му отрязали езика и му отсекли дясната ръка, за да не може да проповядва и да пише. Подхвърлили на същото наказание и ученика му Анастасий, а след това развеждали и двамата по улиците и стъгдите за общо поругание, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените страдания и рани те били изпратени на далечно заточение в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий починал още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис (в днешна Грузия), където починал на 13 август 662 г. като 82-годишен старец.

Когато на VI Вселенски събор в Константинопол (680 г.) православието възтържествувало над ереста, мъченическият подвиг на св. Максим Изповедник бил оценен по достойнство. Светата Църква високо почита този прославен учител и проповедник на православната вяра.

Бурният и страдалчески живот не попречил на знаменития изповедник да пише. Към най-важните му съчинения могат да се споменат: тълкувание на трудни места от Свещеното Писание, обяснения към съчиненията на св. Дионисий Ареопагит и св. Григорий Богослов, една дълга поредица от догматико-полемични трактати против монофизитите и монотелитите, забележителен диалог между игумен и монах върху духовния живот, 400 глави върху милосърдието, други 200 и 500 глави на богословски и божествено-домостроителни теми, Мистагогия (Тайноводство) – символично-мистично разглеждане на Църквата и църковните тайнства, 45 послания и други. Неговото литературно наследство е безценно съкровище на християнската църква.
Източник:patriarshia.bg