За ценностите, които могат да ни спасяват. Благодаря на неизвестната авторка за Доверието.

Доверието е вяра на човек в човека,
една своеобразна духовна пътека,

изтъкана от нашите чувства, мисли и действия,
понякога дори с чужди въздействия.
Тази пътека всеки от нас сам извървява,
сам по нея се губи, сам се спасява.
Доверието е многолико - то е любов и надежда,
към щастието с лекота ни отвежда,
с оптимизъм и вяра ни дарява,
сами не ни оставя.
Доверието сигурност означава,
един с друг ни то приобщава.
Чуто, видяно,
усетено, преживяно -
всичко в доверие се превръща
и като доверие, към нас то се връща.
Непрестанно ние се доверяваме,
с това доброволно душите си даваме -
на човека до нас
или на самите нас.
Доверието се гради с години наред!
Имаш ли го - с вяра ти крачиш напред.
Загубиш ли в човека доверието,
затънеш ли в безверието,
неусетно униваш
и духовно загиваш!
Доверието е като врата, до вчера отворена,
но внезапно тя става безвъзвратно затворена,
ако духовната пътека се прекъсне,
когато някой отрова в сърцето ти пръсне.
Ако доверието си загубим
ще допуснем сами да се погубим.
Безверието до духовен ад ме довежда,
а там няма надежда,
че доверието може само да се възвърне,
че може някога друг да ми го върне.
О, колко боли когато загубиш доверие!
О, колко трудно се живее в безверие!
Човешката природа е притворна,
но когато личността е отговорна
тя ще се погрижи за духовната си пътека -
за доверието на човек към човека!
Не зная дали светът се бои от безверие,
но съм убедена, че светът оцелява с доверие!