Loading

Свободата не ни е даром , тя ни струва 32 тона злато

Тези дни бе осветлен един смайващ факт от нашата история, който досега не бе огласяван по никакъв повод. От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато.Във въпросния броя на правителствената ни газета буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.

Впрочем този цитат ни отваря очите, че всъщност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските амбиции на Русия са съзирали в нас потенциал за раждането на нова „Задунайска губерния“ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 г. в съветската страна „История на България“, където е отбелязано, че „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война“. А в ДВ бр. 2 от 10 януари 1884г. черно на бяло е записано . " Съгласно определенията на Берлинският договор , Княжеското българско правителство признава да дължи разходи за окупация на руските окупациони имперски войски сумата 10 милиона 280 хиляди 250 книжни рубли и 43 копейки" . По тогавашният курс на руската рубла , сумата се равнява на 32 тона злато , чиято стойност е изплащана от българският народ цели 12 години . Изхождайки от факта , че 3500 български опълченци се сражават срещу 30 -хилядна добре обучена и добре въоръжена турска армия, водена от страховитият Сюлейман паша. Един срещу десет , но успяват да удържът прохода. С това решават изхода от руско - турската война . Само по себе си това говори , че свободата не ни е даром ! За битката на шипка "бащата на турският национализъм" Зия Гьокалп пише по - късно "На Шипченският проход турските войски бяха победени от българите. Затова тези хора , които са оставили костите си на Балкана , стражавайки се за свободата на Майка България, заслужават нашите венци и цветя. /Използвани са материали от вестник "Десант" и вестник "Демокрация " от 1 март 2001г./


radomironlinecom