Loading

Параклис Св.Йоан Летни до язовир Пчелина край село Поцърненци

Параклис св.Йоан Летни до яз.Лобуш/Пчелина. Това ,което ми направи впечатление и реших да го споделя с вас е неговата автентичност. Не е ясно,параклис,черква или манастирски комплекс е всъщност. Построен през 1350 г.Около малката черква има ясни следи и от други постройки. Стенописите са сравнително добре запазени, но и добре надраскани с графити през 50-те и 70-те години. Както се казва-"имената на глупците,висят по стените". Миналата година,добри люде са направили освежителен ремонт.Ремонтиран е покрива и пода на параклиса. Постройката е цялостно варосана. В близост е крепоста Перник, Земенската крепост,както и крепостите по планинският масив Голо бърдо(нито една не съм открил и посетил). Ако някой има повече информация за параклиса и крепостите в района, нека допълни.

http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/SMF/index.php?topic=338.0„Свети Йоан Летни" е недействаща средновековна българска църква, намираща се на брега на язовир Пчелина, до село Поцърненци, област Перник.

История

Тя е бившата църква на село Пчелинци, което е наводнено и се намира на дъното на язовира. Представлява малка еднокорабна църква с покрив от каменни плочи. Има цилиндричен свод, абсида и две певници в двете надлъжни стени. В нея има частично запазени стенописи от 16 век.

Снимки от автора на статията и старите от http://medchurches.livejournal.com/9343.html#cutid1  както и от Последните две снимки и плана са от "Археологическите паметници в Пернишки окръг" взети от лайвжурнал

Ех, хора, проявявайте

Ех, хора, проявявайте елементарна критичност и по-голяма любознателност, защото сведенията от мрежата почти никога не са достатъчни! Плочката с година 1350 е съвременна самоделка и измислица. Старината си е старина и без подобни "точни" врязвания върху парченце мрамор. Греши, който си мисли, че популярност, святост и старинност трябва да вървят ръка за ръка. Мястото на църквицата е достатъчно значимо, за да се посети. За културните институции в Радомир, обаче, тя е само един от неглижираните обекти. За някои първобитни хора и чиновници от Р-р "Св. Йоан Летни" е толкова "значим", че за последните 10 предкризисни години стенописите не са били почистени и възстановени нито грам или кв. мм. За съжаление повечето ни управници и културтрегери в "" през същия период се превърнаха в коктейлно-кабинетни и паркетни лъвове. Лъвове - раними, горделиви, самодостатъчни, метросексуални и т.н. Тяхната дейност и бездейност се изчерпва с: прословутото отбиване на номера с извадени под команда смачкани банкноти от портфейла (потъващи после в джоба и стомаха на някой неграмотник, тип умотник); с "уморително" заснемане, обикаляне и отчитане на пустите, нови и здрави военни паметници, с финансиране на смешни краеведски книжлета от измислени автори-лаици. За съжаление тук живеем все така в онова "Царство на лъвовете", каквото го е описал Мутафчиев. Който разбере за какво се касае, нека просвети и другите. Като се съмнявам, че това ще стане, поздравявам всички читатели във форума,
Г. Ковачев

Ковачев, ясно е на всички

Ковачев, ясно е на всички колко им пука на управниците за старините. Вие ако искате да сте полезен, а не само да споделяте вижданията си за "свето около нас" напишете малко повече информация за параклиса, вместо само да плюете. Не разбирайте това, като някаква критика, а като молба :)
Момчил

Клети Георги, паметниците не

Клети Георги, паметниците не са военни, а войнишки. А разликата между военен и войнишки е толкова голяма, колкото между психолог и психиатър, от какъвто някой очевидно има въпиюща нужда.

Уважаеми Момчиле, :) :),

Уважаеми Момчиле, :) :), говоренето на „Ви” и поставянето на ударение върху плюенето някак не си подхождат, но това не пречи молбата Ви да бъде удовлетворена, след като посочите някаква ел. поща. (Използвам съкращение, защото не съм сигурен кое е по-правилно електронна или електрическа. А може би нито едно от двете не е точно отражение на същността?)  Триклетият анонимен коментатор ми е твърде познат в стилово отношение поклонник на буквата, а не на духа. По буквоядството, респ. буквоедството го разпознах и той разбира се все още страда от определено тесногръдие, доколкото е издигнал в ненужен култ собствения си умствено-граматически капацитет или някой жалък речник и не познава източници и авторитети, които го опровергават. Да напиша нещо за параклиса и да отида на психконсулт не е толкова лесно да се направи, колкото да се подхвърли. Доколкото последното не носи никакво удоволствие, а по горното е писано вече, препоръката не ме блазни. В Радомир и в България всички сме луди и клетници в една или друга степен, обаче, анонимните винаги спадат към категориите компаративус ет суперлативус. За никакви суперлативи, обаче, тук не иде реч. Психологът никога не е по- или най-, ако не знае и не може колкото психиатъра и обратно, а историкът – колкото лудия (Мутафчиев също е бил считан за луд, не само за черен, но и в двата случая считащите го за такъв не са имали достатъчно основания, наблюдения и т.н.). Който не признава това и продължава да гледа на причините, следствията и нещата по познатия повърхностен начин, ще заслужи само онази висока почит, която имитаторът на стратега Пенев осмя – „лекар хонорис кауза”. Ако за нищо не ставаш, ако си на нисък (придобит или изпросен коленопреклонно, а може би и в поза „Баба бере гъби”) щат в Радомир и България, няма никакво значение дали ще се наречеш психиатър, психолог или психо.