Loading

2 Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама, архиепископ Солунски

Бог е предвечна и присносъщна светлина, пълна и абсолютна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена радост. А богообщението се постига чрез молитва, нравствено усъвършенстване, духовни подвизи и свято безмълвие. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и днес честваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски - велик поборник за православната вяра и най-изтъкнатият представител на онова духовно-съзерцателно движение през XIV в. в Източната (Православната, бел. ред.) църква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество.

Нека днес накратко да се запознаем с живота и учението на св. Григор Св. Григорий Палама е средновековен византийски богослов и архиепископ на Солун, обявен за светец от Православната църква
Григорий Палама е роден през 1296 година в Мала Азия. По време на турското нашествие семейството му бяга в Константинопол, където е приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на Григорий става високопоставен сановник в двореца, но умира скоро след това и за възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминава през 1316 г. за Света Гора и постъпва като послушник в манастира Ватопед, а след време приема монашеска схима под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на св. Григорий също приемат монашество.
След смъртта на духовника си Григорий Палама се заселва в обителта Глосия. Там настоятелят на обителта го въвежда в учението на исихазма. През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, монасите се прибират в Солун. Там св. Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на Варлаам Калабрийски.
В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си. Заради усиленото му застъпничество за традиционните догми на Православната църква през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в сан Архиепископ Солунски. Ръководи Църквата тринадесет години, до 1359 година. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а Григорий и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, Григорий е откупен от сърби и благополучно се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 г. През 1368 е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун, в църква, носеща неговото име. Прославил се като подвижник, като богослов и йерарх, и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели.