Ако ви се е присънило, че има нерегламентиран режим на питейната вода, знайте, че не се намирате в „Битие” с Лео Ди Каприо и че водата не е отишла за декор на „Титаник 2”, и че не сте във вледенената Русия. Изпънете средния си пръст повече от останалите в свито положение, чукнете с познатото движение на бай Шиле по микрофона и кажете: - „В Радомир съм, в Радомир съм!”
В Радомир, прочее, тръгна слух, че станалото всекидневно спиране на кранчето било факт, за да се създаде удобство на онези тръбополагащи газификатори, които ги виждате да ръчкат по и без това жалката ви улична мрежа.
Общината с усмивка и инструмент в ръка участваше в първата копка. Дали някой от високопоставените там и понастоящем държи някакъв „инструмент” в ръка или в уста? Значи ли това, че Общината цени повече някакви ябанджийски къртици, но не и собствените си граждани? По-икономично ли излиза последните да припкат с туби и варели към изворчетата, само и само тръбите на първите да не се напълнят с вода? Някой администратор ще отговори ли или ще чака и на него в тръбите да му влезе я някаква течност, я някой инструмент. Един могъщ Бай Ху..., не! - Бай Инструмент подмяташе, че сме останали без президент. Гражданите питат дали има кмет в самолета или и той го е вдигнал и се е изнесъл отново предварително от полесражението, на което трябва да защитава правата и здравето на избирателите.
